Светослав Андонов - впечатленията ми от семинара с Бени Линдер

В средата на ноември (13-ти – 16-ти), благодарение на Българска федерация по тенис, Тенис Европа и ITF, бях изпратен в Лисабон на работен семинар, организиран от Federação Portuguesa de Tenis. Темата на форума беше „Физическа подготовка в тениса" с основен лектор/треньор Бени Линдер от Швейцария. Бенедикт, или Бени – както всички го наричат, е в тениса от над 20 години, като в момента е главен треньор по физическа подготовка в швейцарската федерация по тенис. Има магистърска степен по „Спортни науки" (Sports Science), но най-ценните знания е придобил от своя ментор Пиер Паганини, кондиционния треньор на Роджър Федерер.

 

В началото на семинара г-н Линдер изнесе двучасова лекция за организацията и начина на работа в швейцарската федерация по тенис. Основното им мото „най-добрите трябва да тренират с най-добрите" ни разкрива начина на организация - топ играчите в различните възрасти получават покана да тренират целогодишно в тренировъчния център на федерацията. Централизираният подход в подготовката на елитни спортисти не е новост за западна Европа, като в индивидуалните спортове той бележи интензивно развитие, особено след Олимпийските игри в Пекин 2008 г (Павленко Ю., Козлова Н. 2013). Eдно от предимствата при организация от такъв вид е, че състезателите получават широк спектър от условия, в конкретния случай - отлична тренировъчна база (12 корта + зала за силова тренировка), медицинско обслужване (медицинско-възстановителен център), научно-приложно осигуряване (биомеханика, физиология, биохимия, психология) и т.нар. блок за отдих и обучение.

Ефективността на такава тренировъчна структура не се свежда само до материално-техническата база, а до ясно очертана рамка за дългосрочно развитие на играчите (Long Term Player Development) (Bayi I. 2004). Федерацията по тенис на Швейцария е изградила свой собствен модел на т.нар. „път до върха", като за всяка една възраст са поставени конкретни задачи за изпълнение от физическо, техническо, тактическо и психологическо естество. Съобразно потенциала на играчите са обусловени 3 национални отбора (ниво A, B и С) с очакваните резултати (като класиране в ITF, ATP и WTA) през отделните етапи на развитие.

От гледна точка на физическата подготовка, философията за развитие на тенисистите е обособена върху 3 основни точки:

На първо място това е планирането. Както Линдер споменава в една от своите лекции – кондиционния треньор не може да работи без наличието на план. Това е така, защото физическите качества се развиват единствено при многократно повторение на тренировъчното натоварване и то през точно определени времеви интервали (фаза на свръхвъзстановяване). Разработеният модел на базата на спецификата на училищното образование показва съотношение между подготвителен и състезателен период от 1:2, като в определени случаи може да бъде увеличен до 1:5, но с наличието на ударен микроцикъл по средата на състезателния период (фиг. 1).

След това следва контрола на тренировъчните натоварвания. Всеки един състезател бива тестиран за моментно физическо състояние, като тестовете са разделени на две нива – изследващи общия физически потенциал и тестове, показващи физическата работоспособност в специфичните за тениса условия. За всеки тест се дава индивидуална оценка, която се сравнява освен с базата данни на федерацията, така също и с международни стандарти (нормативи) за определено физическо качество. Съгласно получените резултати, на всеки състезател се изготвя тренировъчна програма, като тестирането се повтаря през определен период за да се проследи нейната ефективност.


Фиг. 1. Швейцарски модел на периодизация за подрастващи тенисисти

Не на последно място е тренировъчната методика, която е изцяло разработена от Пиер Паганини (Paganini 2005). В основата и лежи т.нар. интегриран подход в развитието на физическите качества. Разработен в Испания първоначално за нуждите на футбола (Seirul.lo Vargas 1994) и отборните спортове (Garcia 2005, Lorenzo-Calvo 2005), през последното десетилетие този подход навлиза все повече в тренировъчната методика и в някой индивидуални спортове (бокс, джудо, карате), измежду които е и тениса (Porta & Oliveira 2014).

В най-общи линии интегрирания метод представлява единно физико-технико-тактическо натоварване или упражнение, което цели да подпомогне развитето на качествата и уменията в контекста на взаимодействието им по време на тенис мач. Основна цел е, чрез създаването на тренировъчни ситуации с различен приоритет (физика, техника или тактика), да се осигури необходимия интензитет в който скоростта на селективно възприятие и изпълнение са близки или имитиращи напълно състезателното действие. Методиката на Паганини е базирана на тези постулати и разделя физическата подготовка на четири направления – едно от общ, а другите три са с интегриран характер (Таблица 1). В зависимост от периода от състезателната година или възраста в която се намира играча, приоритет се дава в едно или друго направление.


В практическата част – воденето на тренировки с подрастващи, Линдер обръщаше внимание на 4 основни елемента:

Разделена крачкаКръстосана крачкаУскорениеДинамичен баланс

При разделената крачка акцент се поставяше върху широката основа на краката, ниския център на тежестта и готовността за бърза реакция напред, встрани или назад.

Основно внимание в тренировките беше отделено за кръстосаната крачка. В съвременния тенис чрез кръстосаната крачка играчите трябва да са способни да покрият голяма дистанция за максимално кратко време. Нейното реализиране се основава на два принципа – изнасяне на коляното нагоре на маховия крак и активно – експлозивно отласкване от опорния крак, като отласкването (респективно - взривната сила на долните крайници) e водещия фактор.

По време на ускорение напред важат абсолютни всички правила от лекоатлетическия спринт – наклон на тялото напред, мощност в отласкването и активното участие на ръцете.

Относно динамичния баланс, Бени Линдер показа упражнения за приплъзване, които се изпълняват на клей настилка. Причината – сегашните поколения не притежават вродената двигателна култура да го изпълнят без предварителни тренировки. Целта е в крайната фаза на приплъзването позицията на тялото да е такава, че центъра на тежестта да се намира под нивото на таза. Друг аспект на динамичния баланс е смяната на посоката на движение веднага след нанасянето на удар. И тук играчът трябва да се стреми отделните звена на тялото да са в идеален синхрон (фиг. 2). Простичко, но ефективно упражнение за коригиране на дисбаланса при подрастващи тенисисти е изпълнение на странично придвижване върху координационна стълбичка със смяна посоката на движение (ляво-дясно) – при което младите състезатели са поставили на раменте си обикновена пръчка. По положението на пръчката може да се види дали има отклонение в трите основни равнини (фронтална, сагитална и трансверсална).



Фиг. 2 Динамичен баланс при изпълнението на форхенд с отворена позиция

Интересното е, че във възрастта между 10 и 14 г. подходът на швейцарцските треньори е да се даде свобода при изпълнението на упражнения, с мотива „изследване и самокоригиране". Това важи само при определени упражнения от общ характер, в които отсъстват фундаментални технически елементи (например - техника на бягане). Според Линдер, по този начин младите играчи, достигайки сами до правилния начин на изпълнение, формират по-ефикасна и дълготрайна мускулна координация в конкретното движение по време на следващите тренировки.

Въпреки, че тридневния семинар не можа да покрие всички аспекти на физическата подготовка за подрастващи тенисисти, от изнесената инфорация и практическите примери на корта могат да се направят няколко основни извода. На първо място – физическата подготовка в тениса вече е строго специализирана, ориентирана изцяло към играта, където физическото натоварване е преплетено с тактико-техническите елементи от състезателното действие. Тренировъчни методики и упражнения от леката атлетика и някой силови спортове (вдигане на тежести, културизъм, силов трибой) имат основно общо-развиващ характер и се прилагат като цяло в първия етап на подготвителния период и първите етапи от многогодишното развитие на играчите. При наличието на добра методика, от огромно значение придобива и организацията на тренировъчния процес – съвременна база и многогодишна програма за развитието на играчите. Не на последно място остава и научно-приложното осигуряване (т.нар. Sports Science), обхващащо освен планирането на тренировъчиня процес (периодизация) и контрола (тестиране), така също и факторите на спортното постижение от гледна точка на някой фундаментални науки като психология, физиология, биохимия и биомеханика.

Светослав Андонов

Главен треньор по физическа подготовка БФТ

Цитирания:

Павленко Ю., Козлова Н. (2013). Спортивные тренировочные центры в системе подготовки спортсменов. Наука Олимпийском Спорте 2013/3

Bayi I. (2003). Long Term Athlete Development. Trainability in Childhood and Adolescence. S&C Seminar, Largs, Scotland

Garcia JR. (2005). La preparación física en la formación de jugadores de deportes de equipo. www.efdeportes.com

Lorenzo-Calvo A. (2005). Preparación Física Aplicada en Baloncesto. INEFC Madrid

Paganini, P. (2005). Lehrunterlagen Konditionstrainerausbildung Swiss Tennis (Unveröffentlichte Manuskripte). Biel: Swiss Tennis.

Porta J., Oliveira (2014). Planificación de una temporada, buscando una forma ágil de planificar. ITF Coaches Education Level 3

Seirul.lo Vargas, F. (1994). Criterios modernos de entrenamiento en el fútbol. Jornadas Internacionales de medicina y fútbol. IVEF, Vitoria