Меню Вход

Фотолетопис на тениса в България

Фотолетопис на тениса в България
02-04-2020 11:42
За да разсея малко от призрака на Covid-19 приятелите ми и особено тези, които се интересуват от тенис, споделям една архивна снимка, с която разлиствам интересна страница от историята на родния тенис.

 

Подобно разсейване е важно, защото наред с пандемията, нас ни залива и инфодемия (информационна епидемия). Тя ни облъчва с ужасни вести ежечасно, ежеминутно дори, а една част от инфодемията - фалшивите новини (fake news) се разпространяват доста по-бързо от коронавируса и падат още по-тежко в ...душите ни.

Тази снимка ни връща към първата среща между младите ракети – пионери (деца) и юноши и девойки на София и Пловдив. Мястото на събитието е панаирният град и още по-точно вече несъществуващите два корта на „Академик"(Пловдив), както и старото игрище на „Локомотив". Времето на срещата – събота и неделя в края на септември 1960 г. точно по време на Пловдивския мострен панаир. Така че за първи път в живота на повечето от нас ни се случи да зърнем и що е то панаирна палата. Спахме всички заедно на дюшеци във физкултурния салон на едно училище. Къде ти хотели за нас, подрастващите през онези години, още повече по време на панаира?! Абсурд!

Прав на снимката най-отзад е домакинът на двустранната среща – Рангел (Реньо) Рангелов, гордостта на тениса „под тепетата". Макар и тук, само на 23 години, вече неоспорим авторитет и заедно с по-малкия си брат, но роден за треньор, Здравко Рангелов вече изграждаха прочутата пловдивска школа. Току-що се беше родила и й се радвахме в бебешката количка първородната дъщеря на бате Реньо - Дора Рангелова („Голямата Дора" за отлика от „малката" Дора Здр. Рангелова – на Здравко). И двете естествено много добри тенисистки, а „Малката Дора" и трикратна шампионка при жените.

На пейката на софиянци, внимателно наблюдаващи една от срещите, личат някои бъдещи дори национални състезатели. На долния ред от дясно наляво първата е Любка (Бубата) Радкова, после шампионка на жени през .1974 г., но и ...пловдивска снаха – съпруга на втория от четиримата братя на „династията Пампулови" – Емилиан и заедно два пъти шампиони на смесени двойки в края на 60-те. Тяхна дъщеря е известната и на международния корт Елена Пампулова, шампионка при жените за 1989 г. До нея гордо подпрял ракетата си „Дънлоп Максплай" е Стоян (Танчето) Велев. Тенисистът, роден до централния корт на ст. „Народна (Българска) армия" и чиито първи играчки наистина са били ...тенис топка и ракета. Дългогодишен национал – тенисист и хокеист, многостранен спортист, баща на шампиона и Купа „Дейвис" играча Милен Велев. Третият от дясно наляво е бъдещият архитект и софийски красавец Светослав (Светльо) Петров. Негова съпруга беше известната ТВ-водеща Алис Крайчева. И двамата обаче напуснаха вече този свят. До Светльо най-представителната в цялата ни група е Надежда Теодорова. Именно Надето, също национална състезателка от края на 60-те и началото на 70-те години, ми предостави тази снимка от нейния архив. Бащата на Надето е първият официален шампион на България по тенис – Иван Теодоров през 1925 г. син на видния държавник и премиер на България Теодор Теодоров. До нея вляво с каскетчето и италианска ракета „Максима" е талисманът на отбора ни, най-малкият, едва 10-годишен Валентин (Вальо) Яков, играещ с лявата ръка.

На горния ред, най-вдясно е авторът на тези редове, с пуловер на ромбчета. Под мен е виненочервеният ми спортен сак с емблемата на ФД „Левски". Бях го спечелил предишната 1959-а като финалист на Републиканския турнир (де факто първенство) за наградите на в. „Септемврийче" и сп. „Младеж" и гордо не се разделях с него. Сакът беше твърде голям, а и много тежък за мен (родителите ми го бяха натъпкали и с излишни дрехи, та нали за първи път излизах на състезания извън София). Добре че, моите каки Бубата и Надето се редуваха да ми помагат при неговото мъкнене. В средата е Илия Илиев (Илийката) – много добър тенисист от ДФС „Левски-Спартак" и скиор. Бяхме съученици и седяхме на един чин в прогимназията, а баща му журналистът Петър (Пепи) Илиев ни учеше на ски вечерно време в Борисовата градина. Сега Илия живее в Британска Колумбия, Канада. Третата от дясно наляво е Елка Щерева, също много добра тенисистка като девойка и жена, от спортно семейство – баща, държавен шампион лекоатлет и брат Неделчо Щерев, добър треньор по тенис. Симпатичното момиче най-вляво с къдрава коса и лента не го разгадахме.

Ели Щерева е вдовицата и на нашия треньор Владимир Романски, който беше с нас в Пловдив. Бате Владо беше най-знаещият и интересуващ се от новостите в тениса треньор в България след Девети септември 1944 г. Дете от техния брак е Богдана Романска – Ливиану, понастоящем в САЩ със семейството си и притежателка на най-високия треньорски тенис лиценз в света. Кръвта вода не става! Другите двама наши водачи бяха също суперпедагози и хора. Борислав Йорданов е първият българин с висше физкултурно образование, получено в чужбина, съосновател още през 1942 г. на днешната НСА и доцент- преподавател в нея. Няколкократен шампион на тенис и ски и единственият досега треньор едновременно на два национални отбора – по тенис и ски-алпийски дисциплини. Боготворената от нас, малките, Виргиния Пиперова (леля Джини) е пък първата българка с висше физкултурно образование, завършила в Будапеща. Тя даде старта на десетки елитни наши тенисисти.

От снимката отсъстват (може би играеха в момента и точно тях гледаме сега) и други софийски „ракети", напр. братята Васил и Добри Рашееви, Мими Берон, сестра на проф. Петър Берон, също кадри на старото ДФС „Червено знаме" и леля Джини. От много години и тримата живеят на Запад.
Много добри бяха и пловдивските тенисисти. Сред тях, освен „доайените" на тима: Здравко Рангелов, Георги (Гешо) Груев и Неделчо (Дельо) Митков – брат на капитана на пловдивския „Спартак", Божидар Митков, изпъкваха още Иван Райков (Пънджата), Динко Тенев и естествено тримата от „квартета Пампулови" – Емилиан, Божидар и Матей, най-добрият по-късно български тандем на корта. Близнаците бяха тогава остригани „нула номер". В София учениците се бяха вече спасили от тази практика на сталинистката уравниловка (уви, „голата глава" е много модерна у нас през последните десетилетия), но в Пловдив още не. Сред девойките настъпваше вече новото поколение - приемнички на най-известната в миналото пловдивска тенисистка змс Мария Чакърова – деветкратна републиканска шампионка при жените (майка на Теодор и Любомира Бачеви), която също с интерес наблюдаваше тази първа двустранна среща на младите. На корта много добри изяви имаха пловдивските грации: Тодорка (Дора) Лолова, Даниела (Дуня) Кичукова, Снежана Станчева, Пепа Бракалова.

Надали някой си спомня сега крайния резултат от тази отборна среща. Най-важното обаче бяха установените контакти между малките и младите ракети от тези два основни центъра на тениса у нас тогава. Контакти, които по-късно прераснаха в добро познанство и дори приятелство между тях. Дори след срещата „патриархът" на „династия Пампулови," известният адвокат и спортен деятел Димитър Пампулов направи за спомен снимка на своите близнаци Божидар и Матей с Танчето Велев и мен в двора на старата им къща на ул. „Лавеле" срещу Симеоновата градина. Снимка като снимвол на „помирение" в голямото ни съперничество в тениса през ранните 60-години на ХХ век. За съжаление нито близнаците, нито аз, успяхме да открием тази фотография. Няма е вече и хубавата стара къща на Пампулови, погълната от безлична квартална градинка! Добре, че е запазена поне тази стара снимка от септември 1960 г. !

Борислав КОСТУРКОВ
Снимка от личния архив на Надежда Теодорова, която сега живее във Виена

Спонсори и партньори
Официални спонсориAES BulgariaMonbatБанкяУниверситетска болница
Официални партньориHEADAsicsМедицински Център СпортмедDECATHLONБУЛИНС
Медийни партньори
ПартньориММСБОКITFTennis EuropeErasmus +Kinder+